Роденият през 1959 г. Величков навлиза в активния спорт като ученик в 6 клас, когато се записва в клуба по ски-бягане в родното му село Стамболово, Югозападна България, който функционира и до днес, а малко по-късно се пренасочва към биатлона. През февруари 1980 г. той и Юри Митев взимат участие в олимпиадата в Лейк Плесид, САЩ.

Само месец по-късно обаче двайсетгодишният Величков показва нивото си, като постига класирания, останали ненадминати до ден днешен в българския мъжки биатлон. В руския град Мурманск, в последния кръг на сезон 1979/1980, Величков заема престижното второ място в индивидуалния старт на 20 км, а на следващия ден печели и третото място в спринта на 10 км. „Това ми беше първа година при мъжете.

След Олимпийските игри не участвахме в други международни състезания, а само във вътрешни. Донякъде ни понаказаха. Никой не очакваше да направим успешен старт“, се връща Величков в миналото. През следващия сезон – 1981/1982 г., той отново е в елита – четири пъти попада в челната десетка в стартовете от Световната купа. До края на 80-те години на 20 век остава сред лидерите в световния мъжки биатлон.

В актива си има три 4-ти, две 5-ти и две 6-ти места в стартове от Световната купа. Най-много се гордее с двете пети места от Световни първенства - в Минск през 1981/1982 г. и в Руполдинг, Германия, през 1984/1985 г.

Владимир Величков споделя, че негов треньор в националния отбор в периода от 1981г. до 1990г. е Христо Маджаров.